Малко история

      Съвременната хартия се прави по технология, която не се различава особено от тази, която хората са ползвали преди 200 години.

      Преди да бъде създадена хартията хората са пишели върху различни видове повърхности:  камъни, кости, различни метали един от тях е златото, глина, кожа от животно, палмови листа и дървета. Най-старите китайски текстове са изписани върху черупка от костенурка. По-късно започва да се пише върху коприна. Около 105 г. 55-годишният китайски чиновник Цай Лун изобретява хартията. Пишело се е и върху пергамент, който бил по-издръжлив от хартията и имал още едно важно предимство - използвал се многократно.

папирус

      Предшественик на хартията е папирусът, изработван от растение, което дало името му - Cyperus Papirus. Думата папирус, което означава  хартия е с гръцки произход. Още преди 4 хил. години египтяните правили от стъблата на тези растения големи свитъци. Приготвянето на тази хартия било сложен процес. За целта от стеблата египтяните първо отделяли сърцевината, която нацепвали на дълги, тънки ленти. Нареждали лентите една до друга на гладка дъска, навлажнявали ги с вода и върху тях поставяли напряко още един ред. След като се притискат с преса, стържат и заглаждат, тези ленти се изсушават на слънце. Върху този папирус се залепва и втори. Отделящият се при това сок залепвал разпрострените ленти в монолитна еднородно лента. После съединявали тези ленти в една обща лента, дълга около 40 м. По този начин се получавал жълт плат на свитъци, който много приличал на хартия. За да се задържи мастилото, папирусите се потапяли във воден разтвор от брашно.Макар и да не се приема като  истински документ, все пак е получен от органични растителни материали. 

Цай Лун - изобретателя на хартията

      Едно от най-важните открития в историята е хартията. Тя прави възможно масовото разпространение на знания и информация, оказвайки влияние върху човешката цивилизация. Тя се превръща в най-важния материал, основа за писане, който тръгва от Китай и победоносно завладява целия свят. Известна е и хартия, по-стара от китайската - от около 150 г. пр. Хр., открита при археологически разкопки през 1904 г. в Туркменистан. Кой е нейният създател, не се знае. По неизвестни причини обаче нейното производство не се развива, тя не се разпространява така, както китайската. Китайците осъзнават значението на това изобретение и успяват да го запазят в тайна чак до началото на VII в. От Китай най-напред то стига до Япония, а после постепенно се разпространява по целия свят като първо през Азия и Африка преди да стигне до Европа.

      Производителите започват да изпробват нови суровини - коприва, борови шишарки, папрат, слама, но нито една от тях не се оказва подходяща. Процеса за използването на дървен материал за производството на хартия е открит около 1719 от един човек на име Рене, които изучава начина, по който осите са си правели гнезда от ненужно дърво. Разбрал е, че осите правят гнездото си от по начин, който се доближава до качеството на тънък лист хартия. Лист върху, който може да се пише – таблет. Предал идеята си и на други хора. Започнало производството на хартия от целулоза получена от дървесина.