сряда, 29 декември 2010 г.

Сурвачка

   Дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница), традиционно използвана в България на Васильовден. Тя е символ на здраве и дълголетие. Дряновото дърво най-рано цъфти и най-късно зрее. Символ е на мъдрост. Първо известява идването на пролетта. Има различна украса в различните краища на страната, но общо взето, формата и е строго стилизирана.Задължително е дряновите клонки да се привържат с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско “Ф”. Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!
Произходът на обичая сурвакане е спорен. Няма данни кой народ, траки,  или прабългари са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни.
   Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Според традицията, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, чиято възраст е до 15-16 години. Те биват възнаграждавани с пари, хлебчета, кравайчета и др. Освен семейството те ходят да сурвакат роднини и съседи. В Родопският и в някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.


   Традицията повелява сурвакарите сами да измайсторят сурвачките си. Тази година за пореден път спазихме традицията. Синът ми си направи сурвачката с малко помощ от моя страна. Използвали сме изцяло естествени материали:


1/ Вълнена прежда в различни цветове - бяло, зелено, червено и синьо
    - бяло - символ на чистота и късмет
    - зелено - символ на плодородието, здравето, мира
    - червено - символ на любовта, силата, смелостта
    - синьо - символ на вярата, истината, духовността


2/ Монета (тип пендара) - с пожелание за здравина като метала, от който са изработени монетите


3/ Сушени чушки, сливи и наниз от пуканки - за плодородие и добър берекет


4/ Дървени мъниста - дървото олицетворява цикличния характер на Космичната еволюция - живот, смърт и възпроизвеждане. Свързва земния и небесния свят. Обединява четирите природни елемента (стихии) - земя, въздух, огън и вода.


Приемам поръчки:)

вторник, 28 декември 2010 г.

Преди да стана майка




Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!



П.П. Това не съм го измислила аз!
Попаднах на него в интернет  и го копирах,
защото е прекрасно!!! Защото е истина!!!