понеделник, 21 ноември 2011 г.

Другото лице на Кенга

Малцина от вас знаят, че се занимавам с реклама:
- печатна - визитни картички; бланки; дипляни; флаери; папки; каталози; химизирани формуляри; работни, луксозни и джобни календари; поздравителни картички; покани
- сувенирна - химикалки, запалки,чаши, пепелници, часовници, ключодържатели, визитници, тефтери, текстилни изделия (шапки, тениски, торби от юта и пр.), бизнес аксесоари, аксесоари за път и туризъм
- интериорна и екстериорна реклама

Виновник за това е мъжът ми, който преди около седем години ме въвлече в бранша, а в последно време съзнанието и на двама ни е заето с това, да си разработим наша собствена рекламна агенция. Като всяко начало и нашето е трудно. Захващаме едно, второ, трето...но най-накрая дойде ред и на това да си направим сайта. Дълго го отлагахме поради една или друга причина, но ето, че вече е готов от към дизайнерската част и бързам да го споделя с вас:)

За сега е все още празен, но предстои да го допълним. Докато това стане ще ви оставя да разгледате галерията ни с работни и луксозни календари, календар бележници..., а скоро и с още надявам се интересни неща и проекти.

сряда, 28 септември 2011 г.

Презентация на Кенга адвъртайзинг ЕООД

След зациклянето от кратката седмица и продължителна почивка, ви представяме кратка презентация на Кенга адвъртайзинг. Можете да я разгледате на следния линк:

http://issuu.com/ivo_markov/docs/predstaviane

Поздрави от екипа на малката, но сплотена агенция :-)

събота, 30 април 2011 г.

Фръц-пръц

Блога се мести на нов адрес:

http://blog.kenga-bg.info

Доволна и щастлива!

четвъртък, 28 април 2011 г.

Сватбени покани

      Не отдавна ми шмугнаха една муха в главата, а именно да направя модел на сватбена покана от ръчна хартия. Оказа се доста трудно да измислиш нещо простичко, семпло и същевременно стилно и оригинално. За някои от поканите съм използвала два вида ръчна хартия. С помощта на шаблон съм изрязала изображението, а после съм апликирала. Някои от поканите съм взаимствала от интернетнет. На други съм направила нещо като преге, а в трети съм вградила листенца от лалетата, които си отглеждам в двора. Това са първите ми опити. За момента няма нищо оригинално в тях, но за това пък са създадени с много любов. Позволете ми да ви ги представя, като предварително искам да се извиня за не доброто качество на снимките. Направени са с мобилен телефон:)

Тази покана е направена от два вида ръчна хартия. Основата е от разни използвани листа от тетрадките на синът ми. Цветът се получи от една прасковена на цвят хартия, която също добавих. В текстурата има цветове от зюмбюл и дива теменужка. Векторизирах пеперудата, а след това я направих на шаблон. Изрязах първоначално контурите й върху основата. После от розовата ръчна хартия изрязах отделните елементи и ги апликирах на гърба, а малка част и на лицето.




Тази сватбена покана също е направена от два вида ръчна хартия. Основата е бяла. Направих я от бял памучен картон. За да е по-еластична и приятна на допир в пулпата добавих желатин. С помощта на скалпел и шаблон изрязах изображението, а после апликирах разрязаното сърце с дантелен релеф в по-малък размер отгоре му. Поставих и елемент, който да позволява поканата да може да се "затваря" В двата края на средната част на поканата съм вградила две листенца от лале.

За тази покана съм използвала бял памучен картон. Направих сърцето с помощта на дантела.

Тази покана я взаимствах като модел от интернет. Векторизирах сърчицата и си направих шаблон. Те също имат лек дантелен релеф. Изрязах с помощта на скалпел и апликирах върху основата.

      Една ръчно изработена покана би накарала всеки неин получател да се почувства специален и несъмнено би допринесла за това сватбеният ден да се превърне в един прекрасен и незабравим миг от живота. Ако желаете, чрез някоя от тези покани да споделите своя ден с най-близките си и обични хора, пишете ми на  daniela_iordanova@mail.bg

вторник, 26 април 2011 г.

Рециклиране на хартия

      Хартията е фантастичен материал, подходящ за различни цели: производството на тетрадки, книги, календари и списания, опаковане на подаръци и др. Хартията се използва широко в офисите за писане, отпечатване на документи, и фотокопиране. В дома хартията също има широко приложение. С една дума, хартията е един от продуктите с най-широко приложение в модерните общества.


      Какво означава рециклиране на хартия? За производството на хартия е необходимо да се изсекат голямо количество дърветата. Като се има предвид голямото количество хартия, използвана в света (около 300 млн. тона), всяка година цяла гора бива изсечена. Това представлява нарушаване на природата. Освен това, когато хартията вече не е необходима, често я изхвърляме на сметището, а част от него също се озовава в околната среда, което допринасят за замърсяването. Рециклиране на хартия означава намаляване, както на броя на отсечените дървета, така и намаляване на замърсяването на околната среда. Това е процес на възстановяване на вече използвана хартия и превръщането й в нов хартиен продукт. Има три категории хартия, които могат да се използват за рециклиране. Първата е остатъците от хартия, генерирани при производството й, да бъдат рециклирани директно в производственото предприятие. Другата категория са хартии, които са били приготвени за употреба, но не са стигнали до крайните потребители. И последната категория е хартия, която е била използвана от потребителите, включително стари списания, телефонни указатели и други. Рециклирането на хартия е процес, в който може да се зароди нещо ново, уникално и красиво от нещо вече непотребно.

      В предишни блогирания изложих на кратко вековната история тук  и дългия път тук, който е пропътувала хартията за да стигне до нас във вида, в който я познаваме днес.  Важно е да знаем, че хартията, която използваме, така безгрижно е плод на дълго пътуване, започнало преди хиляди години. В Ръчна хартия в 9 стъпки ви показах в общи линии как може сами в домашни условия и с ограничено оборудване сами да рециклирате хартия и да я превърнете в нещо красиво, като развихрите въображението си. Не веднъж споменах, че може да прибавите и различни растителни добавки, които ще придадат на вашето листче един особен чар и неповторимост. Производството на хартия със собствените си ръце е без съмнение една интересна, вълнуваща и зареждаща с много положителни емоции  дейност.

 п.п. Желая ви успешна и ползотворна седмица изпълнена с много положителни емоции:)

вторник, 19 април 2011 г.

История на ръчната хартия

      Ръчната хартия е с  богатa и  колоритнa историята. Правена е от памучни влакна, слама, дървесна кора, дърво или други влакнести материали.  Има широко еко приложение. Свой индивидуален „характер” ценен от  различни култури в продължение на векове.

      
Ръчна хартия в египетската култура
                                      

      Ако се върнем във времето, още преди  5000 години по долината на река Нил в Египет, ще открием  следи от тънки ленти, които са били отрязвани от тревата  Cyperous Papyrus. Папирусът расте около бреговете на реките, в спокойно течащите води. Прилича на тръстиката и може да достине 1.5 фута дължина.
За направата на документ външните слоеве на стеблото се обелвали и се използвала само сърцевината.  Лентите са били накисвани в мътните води на река Нил за да се напоят с влага, а след това  начуквани една върху друга за да се получи тънък  лист, който е бил оставян  да изсъхне. В резултат листове ставали  идеални за писане и е били използвана от египтяните, римляните и гърците. 
Бащата на ръчната хартия
      Твърди се, че Цай Лун е бащата на ръчна хартия - Китай. През 105 г., по време на династията Хан, Цай Лун експериментира с няколко различни материали.  Използва  вътрешната част от  кората на черница и влакна бамбук. Смесвал ги с вода и удрял с дървен инструмент. След  това изливал сместа върху равна повърхност на едро тъкана кърпа и оставял водата да се оттече за да може листчето в последствие да се изсуши. Така той създал нещо, което по-късно било наречено хартия и се превърнал в неин създател.



  
   Изкуството на ръчно изработената  хартия постепенно напуснало пределите на Китай. Първоначално се отправило към Виетнам и Тибет, а по-късно и към Корея, където производството й започнало още през 6 век. Корейски монаси Дон-чо  отишли в Япония и демонстрирали знанията си в императорския дворец. По-късно хартията се отправила към  Централна Азия и Персия, от които по-късно била  въведена в Индия от търговиците. След това се разпространила и  в Европа, където се зародила  хартиената промишленост   и започнало производството на хартия.

Ръчна хартия в Корея

      Хартията в Корея е внос от Китай. По онова време търговията между двете страни процъфтявала. Били  създадени голямо количество произведения на изкуството от хартия.

Ръчна хартия в индийската култура



      Индийците използвали хартия от целулозни влакна по време на трети век пр. Хр.  Към днешна дата Санганер се очертава като най-големият център в Западна Индия за производството на хартия.


    
 По време на британското управление производството на хартия е намаляло, но се е съхранило в някои от традиционните семейства в областта.   По-късно изкуството на ръчно произведена  хартия се съживява под вдъхновението на Махатма Ганди. Той направил демонстрация на това изкуството на конгрес състоял се през 1938 година.

вторник, 12 април 2011 г.

Сватбена покана

      Тази сватбена покана я направих от два вида ръчна хартия - жълта и розова. За жълтата съм използвала жълт лист А4, няколко листа А4 офсетова хартия и разни други отпадъчни хартии предимно от кошчето на синът ми. Към пулпата съм добавила и много видове органични материали. Релефа съм го постигнала като преди пресоването покрих хартията с дантела. Сърцето взаимствах от една сватбена покана. Направих шаблон и много внимателно с помощта на скалпел го изрязах.
      Цвета на розовата хартия е смеска между червена и различни нюанси на бяла и сива хартия. Като добавка съм прибавила малко сушен лапад.


Получи се една много приятно и нежно копие на сватбена покана.


Ако Ви предстои сватба, семеен, фирмен празник или годишнина, пишете ми на daniela_iordanova@mail.bg. За мен ще бъде чест и удоволствие да създам нещо специално само за Вас.

понеделник, 11 април 2011 г.

Рециклиране и технология за създаване на листче от ръчна хартия

      Създаването на лист ръчна хартия е евтин и забавен начин за хората от всички възрасти. Когато изпратите благодарствена бележка или покана направена от лист ръчна хартия, получателят ще бъде впечатлен от творчеството Ви и трогнат от вниманието, с което сте го удостоили.

      Двата са основните начини за правене на хартия: 1/извличане на целулоза от растения и 2/рециклиране.

      - Хартия от целулоза - Извличане на целулоза от растенията е трудоемък и сложен процес, но в общо линии гласи следното: дървесината се отделя от кората и други ненужни елементи. Обработва се по начин по, който да се получат влакна. Тези влакна се варят. Оформят се като тесто и се начукват за да се слепят нишките и да се извлече ненужната вода. След като са добили формата на лист се оставят да изсъхнат


      - Рециклиране – отпадъчна хартия се смесва с вода и се разбива хубаво на гладка и еднородна хартиена каша. Нишките на целулозата (фибрите) са разбити и смесени с вода. За да се получи лист, тази каша трябва да бъде излята в калъп (виж видеото в края на статията) или прецедена през сито. След като основното количество вода се е оттекла от бъдещата хартия следва нейното допълнително подсушаване. Обикновено се прави с помощта на гъба или пресоване между две парчета памучен плат с помощта на точилка. Натискът извлича ненужната вода и слепва допълнително нишките. След като е готово листчето трябва да се остави да изсъхне. Според мен за предпочитане е само да изсъхне. Без да му помагаме.

листче ръчна хартия направено със сито

      При избора на хартии за рециклиране е добре те да са памучни. Без пластификанти и разни покрития. Идеята на ръчната хартия е да се прави, оцветява и декорира само с естествени материали. Оцветяването може да става по различни начини, но задължително се прави в цялата пулпа, а не частично, т.е. веществото, което сте избрали за оцветяване трябва да бъде разбито заедно с пулпата, а не добавено в последствие. Това е начина да влезе между фибрите и да ги оцвети. 




направена от ръчна хартия боядисана с темперни бои.


За оцветител може да се ползва латекс, темперни бои, хранителни оцветители, както и: какао, кафе, червен пипер и др. Добавянето или използването на ярки цветове от растения също може частично да оцвети листчето. Смесването на хартии с различен цвят ви дава възможност да експериментирате. Напр. за да получите розово листче трябва да смесите червена и бяла хартия. Ароматното усещане може да го получите с помощта на някаква ароматна есенция или парфюм, а също и като добавите ванилия или кафе напр.




Хартията ще приеме релефа на материала, с който я завивате при пресоване. Така може да й предадете желаната от вас текстура. Ако в хартията има добавки от други природни елементи, има вероятност релефа да не се отличава много, но ако успеете да го постигнете, то тогава листчето ви ръчна хартия ще стане много красиво. Тук е въпрос на практика и усет. Ако в хартията няма никакви добавки, то тогава със сигурност ще получите релефа, който искате.

събота, 9 април 2011 г.

Вятър в косите и пръст в устите:)))

      От две години вече си имаме малък кайт, който на пръв поглед е лесен за управление, но види ли силен вятър направо става звяр. Днес решихме да му изтупаме прахта и да го покараме. Вече си мечтаем за по-голям. Ако имахме и количка щяхме да обиколим всички полета.
Ето малко видео...това е синът ми преди две години,


а това е мъжът ми днес. 
       Страхотна пукотевица беше. Добре, че нямаше кой да заснеме моето мятане по очи, че беше голям резил. Дълго време ще ми държи влага, но пък беше голям кеф:))) 

Малко история

      Съвременната хартия се прави по технология, която не се различава особено от тази, която хората са ползвали преди 200 години.
      Преди да бъде създадена хартията хората са пишели върху различни видове повърхности:  камъни, кости, различни метали един от тях е златото, глина, кожа от животно, палмови листа и дървета. Най-старите китайски текстове са изписани върху черупка от костенурка. По-късно започва да се пише върху коприна. Около 105 г. 55-годишният китайски чиновник Цай Лун изобретява хартията. Пишело се е и върху пергамент, който бил по-издръжлив от хартията и имал още едно важно предимство - използвал се многократно.

папирус


      Предшественик на хартията е папирусът, изработван от растение, което дало името му - Cyperus Papirus. Думата папирус, което означава  хартия е с гръцки произход. Още преди 4 хил. години египтяните правили от стъблата на тези растения големи свитъци. Приготвянето на тази хартия било сложен процес. За целта от стеблата египтяните първо отделяли сърцевината, която нацепвали на дълги, тънки ленти. Нареждали лентите една до друга на гладка дъска, навлажнявали ги с вода и върху тях поставяли напряко още един ред. След като се притискат с преса, стържат и заглаждат, тези ленти се изсушават на слънце. Върху този папирус се залепва и втори. Отделящият се при това сок залепвал разпрострените ленти в монолитна еднородно лента. После съединявали тези ленти в една обща лента, дълга около 40 м. По този начин се получавал жълт плат на свитъци, който много приличал на хартия. За да се задържи мастилото, папирусите се потапяли във воден разтвор от брашно.Макар и да не се приема като  истински документ, все пак е получен от органични растителни материали. 

Цай Лун - изобретателя на хартията

      Едно от най-важните открития в историята е хартията. Тя прави възможно масовото разпространение на знания и информация, оказвайки влияние върху човешката цивилизация. Тя се превръща в най-важния материал, основа за писане, който тръгва от Китай и победоносно завладява целия свят. Известна е и хартия, по-стара от китайската - от около 150 г. пр. Хр., открита при археологически разкопки през 1904 г. в Туркменистан. Кой е нейният създател, не се знае. По неизвестни причини обаче нейното производство не се развива, тя не се разпространява така, както китайската. Китайците осъзнават значението на това изобретение и успяват да го запазят в тайна чак до началото на VII в. От Китай най-напред то стига до Япония, а после постепенно се разпространява по целия свят като първо през Азия и Африка преди да стигне до Европа.
      Производителите започват да изпробват нови суровини - коприва, борови шишарки, папрат, слама, но нито една от тях не се оказва подходяща. Процеса за използването на дървен материал за производството на хартия е открит около 1719 от един човек на име Рене, които изучава начина, по който осите са си правели гнезда от ненужно дърво. Разбрал е, че осите правят гнездото си от по начин, който се доближава до качеството на тънък лист хартия. Лист върху, който може да се пише – таблет. Предал идеята си и на други хора. Започнало производството на хартия от целулоза получена от дървесина.

петък, 8 април 2011 г.

Летящи пеперуди

Тези пеперуди заедно с още няколко неща ще отлетят на един благотворителен базар имащ за цел да набере средства за да помогне на едни болни дечица. Това ще бъде моят скромен принос. Надявам се да им донесат здраве и късмет, а на хората, които евентуално ще си ги закупят - много усмивки.






И едно поздравче:)))

Изненадка от ideen dom

Тази сутрин ме събуди настоятелният камбанен звън на входния звънец. Имах поща. Отворих пощенският плик и от него изскочи прекрасен венец с копчета изпратен ми от ideen dom за играта предай нататък.
Благодаря Ви ideen dom, че ме заредихте с настроение още от сутринта!



п.п. Предстои ми да разпратя наградки на хората, които участваха при мен, но поради стечение на обстоятелствата ще се забавя още известно време. Моля за тяхното извинение и благодаря за тяхното търпение.

четвъртък, 7 април 2011 г.

Ръчна хартия в 9 стъпки

  Древните египтяни изобретили първото вещество за направата на документ, който познаваме днес и наричаме Papyrus. Papyrus свитъците са направени, като са изрязвали парчета от вътрешната част на стъблото, след което са го удряли за да се изправи и да се превърне в тънък лист. Думата "хартия" идва от думата "папирус". 
Днес има възраждане на занаята свързан с домашното производство на хартия. Не само, че е едно приятно преживяване за вас и децата, но това е добър начин за рециклиране на отпадъци в прекрасни възможности.  


      По-долу ще намерите ленсна рецепта за производство на хартия. Ако Ви е за първи път,  не се страхувайте да експериментирате. Може да опитате с различни видове влакна, не е нужно да са само от хартиени изделия.  Като цяло материала, от който ще правите листчетата се накисва във вряла вода. Ако той е жилав и труден за обработка (напр. дървесина) може да се наложи да го варите в продължение на около 30мин. Минавате сместта с пасатор до получаването на еднородна и хомогенна каша. Можете да добавите отпадъци от прежда, различни семена, изсушени цветове или листа, парчета кора от дърво и мн. др. Всичко се свежда до това, което се роди във вашето въображение. Експериментирайте с различни текстури и цветове. Не забравяйте, че някои от вашите идеи ще се окажат сполучливи, интересни и оригинални,  докато други не. Забавлявайте се и чрез ръчно направената хартия изразете своята креативност и  индивидуалност.  
                                                  
                                                 Лесна рецепта:  

       За направата на хартиената каша (пулпа) могат да бъдат използвани различни видове хартиени продукти
  • книги
  • Вестник (Ако искате сивкав цвят хартия)
  • Списания
  • картонена кутия от яйца
  • Стари карти (за по-тежки хартия)
  • Тоалетна хартия
  • Хартиени торби
  • непотребни листа от ученическа тетрадка
  • и др.


Необходими инструменти:
  • Гъба
  • мрежа
  • рамка на която да опънем мрежата (стара рамка от картина може да се използва също) за да получим сито
  • Съд, който да е достатъчно голям и дълбок да можем да потопим ситото (пластмасов басейна / вана)
  • Blender / кухненски робот или пасатор (за разбиване на хартиената маса)
  • памучен плат
  • нишесте


Инструкции:

1. Изберете парче хартия, което желаете да рециклирате. Можете дори да смесвате различните видове и цветове. По този начин ще създадете своя собствена, уникалена хартия.


2. Накъсвате хартията на малки парченца и я поставяте в блендер (наполовина пълен) и по - дълбок съд. Може да разбиете и с помощта на пасатор. Допълнете с топла вода. Пуснете ножа да върти първо бавно, след това увеличете скоростта, докато кашата не стане гладка и еднородна. Продължителността е от 30-40сек. до 2-3мин. Не трябва да има никакви по едри остатъци от хартия, 

ако има значи пасирането трябва да продължи. 

3. Следващата стъпка е да се направи калъп. Върху дървена рамка се опъва хубаво мрежа. Закрепяте я здраво с помощта на телбод. Вътре се излива сместа. Може да използвате и т.нар. сито. Тогава вместо да излеете сместа, трябва да я загребете от съда, в който сте изсипали пулпата (хартиената каша). Това са двата начина за направата на листче от ръчна хартия.

4. Напълнете басейна до половината с вода. Добавяте хартиената маса. По това до колко гъста е пулпата ще се определя и плътността на хартиеното листче. Разбъркайте хубаво.

5. Сега е времето да се добави нишесте или желатин. Това не е задължително, но ако хартията ще се използва за писане, нишестето помага за предотвратяване мастилата да накиснат хартиени влакна и да се разлеят, а желатина я прави по-жилава, лъскава и не толкова пореста. Разбърквате 2 супени лъжици нишесте в течност и прибавяте към хартиената маса (пулпа). Желатина го прибавете след като сте го приготвили по начина указан на опаковката.


6. Потапяте калъпа във сместа. Изчаквате за момент да се успокои и след това бавно повдигате нагоре. Изчакайте, докато водата се оттече/ отцеди от новия лист хартия. Ако хартията е много дебела, премахнете някои целулоза от ваната. Ако е твърде тънка, добавете още целулоза и сместа се разбърква отново. Аз направих своя калъп от една стара касетка за ягоди.




7. След като се отцеди хубаво, внимателно обърнете матрицата върху памучния плат. Използвайте гъба, за да попиете останалото к-во вода в листчето. Изстискайте излишната вода от гъбата обратно в пластмасовата ваничка.


8. Сега идва сложната част. Да отделите листчето в/у тъканта. Бавно и много внимателно отделете с почуквания в/у ситото листчето и не забравяйте, че то все още е течно. Покрийте го с втори пласт плат и го пресовайте с помощта на точилка. Хартията ще приеме релефа на тъканта, с която е покрита. Често ползвам дантела. После отделете листчето от единият слой плат и го оставете да изсъхне. Отнема малко практика.



9. Листчетата могат да бъдат изсушени чрез защипване на въжета или с помощта на ютия. След като изсъхнат ги отлепете от платта, изгладете ги хубаво с ютия и готово! В ръцете си държите първото си листче ръчна хартия! Честито!






Тази дама използва техника, която коренно се различава от моята. Създала е невероятни неща. Ще опитам и аз:)))

вторник, 5 април 2011 г.

Фотоалбум от ръчна хартия

      За първи път създадох нещо, което съм сигурна, че ще зарадва един човек. Човек, който скоро ще има юбилей. Навършва 80 години.
      Това е фотоалбум направен от ръчна хартия. Съдържа 5 двойни странички, които ще поберат 11 бр. снимки на деца, внуци и правнуци. Всички листчета са с различен цвят и с вградени в тях различни естествени материали: люспи от кромид лук, листа от водна палма, изсушен лапад и др. На всяко листче съм направила прорези за снимки.


 Ако Ви харесва. Ако искате нещо индивидуално за някой специален човек или повод. Ако имате нужда от нещо различно, по ваша идея/ проект, може да ми пишете на e-mail: daniela_iordanova@mail.bg

четвъртък, 3 март 2011 г.

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ !

Вечна памет, слава и благодарност за героите, отвоювали нашата свобода!



        Днес за пореден път си направих равносметка на изминалите години, събития и на това, в какъв човек съм се превърнала. Направих си и равносметка за това на какво уча децата си. Зададох си въпроса дали 3-ти март е повод за гордост или срам?!?! Гордея се с известните, малко известни или никому неизвестни герои и личности допринесли за освобождението и развитието на страната ни. Гордея се от това, че родината ни е прекрасна. Гордея се, че съм българка и живея в България - въпреки всичко. Гордея се от много неща, но и от много други се срамувам. Срам ме е от мръсотията в която живеем. Мръсотията, с която сме свикнали и някак си не ни прави впечатление. Приемаме я за нещо нормално. Мръсотия не само в смисъла на пълните и преливащи контейнери за боклук. Не само в смисъла на затлачените с какво ли не корита на реките...Мога много да изброявам, но няма нищо ново да кажа. Срам ме е от мръсотията в душите ни, за която намираме хиляди оправдания, че съществува, но не се наемаме да я почистим. Срам ме е и от дребните души, които носим в себе си мислейки, че сме достойни.

       3-ти март е славна дата! Начало на Третата българска държава. Възкръсването на един народ. Ден на гордост, но и на равносметка.

       ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
Гордейте се с потеклото си! Не забравяйте миналото си! Работете "за една чиста и свята република" - както е казал Апостола

вторник, 1 март 2011 г.

Хайдути – не айдуци!

      В последно време оставам с впечатлението, че историята, както и религията са въпрос на гледна точка. Има факти, които или се изопачават или се тълкуват неправилно. Веднъж попаднах на едно предаване, за жалост не помня кое беше, та там поставиха въпроса как биха изглеждали хайдутите в наше време. Отговора беше - като обикновени разбойници, престъпници, обирджии. Не съм съгласна!

      Ако се замислим ще разберем, че всъщност много малко знаем за хайдутите и за тяхната съпротива по време на турското робство, което от няколко години насам учените-историци наричат „ османско присъствие”. Веднага бих задала въпрос към тези хора, дали ако сега се окажат в ситуацията на тогавашните българи без права, живеещи във вечен страх за живота си, за живота на семейството си, дали пак така биха го нарекли - присъствие?!


      Познавам един невероятен човек. Живее в едно малко селце в Родопите. Селцето се намира там, където пътя свършва. Неговият род е с вековна история. Казва, че Хайтов е написал известна част от книгата си "Мъжки времена" по разкази на неговата баба. Прадядо му е бил управител на околността по време на помохамеданчването -в онези тежки времена, които днес със снисхождение някои наричат "присъствие".

    В литературата живота на хайдутите е описан едва ли не като лек и приятен постеля  им била тревата, покривка им било небето”. Тичали летем в гората и са си играели на криеница със заптиите, а вечер сядали край огиня на раздумка и печена мръвка.
     За мен не това е истината. Хайдутите са бродели в планината и през лятото и през зимата. Планината, която зимно време е сурова, а лятно – не винаги гостоприемна. Вечно преследвани, винаги нащрек, нощували са на открито върху влажната земя. Били са хора извън закона - закона на турците – но с морал и принципи. При залавянето на враг са се водели от строги правила и норми. Не са били айдуци. Не са преживявали посредством обири в смисъла на „взимам без да ми е нужно”. Грабежите са били с наказателна цел насочени единствено и само към врага. Живеели са честно и са се сражавали храбро. Четата на Чакър войвода е слизала в Самоков и са работели като зидари.

      Някои от тях са успявали да заделят за да подпомогнат я някое училище, я някой манастир. Вдъхвали са надежда, подхранвали са самочувствието и надеждите за освобождение, калявали са бунтовния дух и волята за борба  у не малко изстрадалият ни народ.

      Българинът никога не е прекършвал врат. Народът ни може да е търпелив, но винаги е бил борбен и свободолюбив. И приказките, които аз така не харесвам, като лепната марка на българският манталитет, а именно: „наведена глава сабя не я посича” или "робска психика" биха могли да бъде  опровергани от истината за българското хайдутство. Хайдутство зародило се още през 15-16в. Времена, в които  Османската империя все  още не е завоювала окончателно Европа.


Мартенички

Честита Баба Марта!
Баба Марта троп, троп, троп
бърза през горицата,
мартеници цял вързоп 
носи на дечицата.

Бабо Марто - чик-чирик
вика й врабченцето -
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.



     По стара българска традиция на този ден се изработват мартеници от усукани червен и бял конец. За втора поредна година вместо да купувам традиционни български мартеници внесени от Китай, предпочетох да си ги направим сами. Взехме две кълбета с бяла и червена прежда и превърнахме къщата в малка работилничка. Имаше червени и бели конци навсякъде. Пискюли и топчета на които се радваше малката ми дъщеря. Усукани въженца - проекто-гривни за съучениците на синът ми и ...много, много настроение.


Ето няколко мартенички направени с много любов и заредени с детски усмивки.
Заповядай! Избери си:)))




      На днешният ден малки и големи се кичат с мартенички за здраве и сила, а също и против уроки. Мартеницата е символ на настъпващата пролет. Амулет, символиката на чиито цветове означава:

      - Червеното е цветът на женското начало, на здравето, на плодородието, зараждането на ново начало,  пробуждането и "възкръсването" на природата за нов живот.
      - Бялото е символ на мъжкото начало. След приемане на християнството бялото става символ на девственост и непорочност. Символ на чистите междучовешки отношения.

      
      Мартеницата е сакрален символ, тясно свързан с прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Мартеницата е единство от двойни енергии. Символизира единосъщието между мъжкото и женското начало в света. 
      Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някои области се прибавили златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести. Обичаят гласи, че на този ден стопанката на дома трябва да стане рано, да измете двора, да запали буен огън и да простира или закачва пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезнат в нея болести и немотия.