Летящи пеперуди

Тези пеперуди заедно с още няколко неща ще отлетят на един благотворителен базар имащ за цел да набере средства за да помогне на едни болни дечица. Това ще бъде моят скромен принос. Надявам се да им донесат здраве и късмет, а на хората, които евентуално ще си ги закупят - много усмивки.

И едно поздравче:)))

Изненадка от ideen dom

Тази сутрин ме събуди настоятелният камбанен звън на входния звънец. Имах поща. Отворих пощенският плик и от него изскочи прекрасен венец с копчета изпратен ми от ideen dom за играта предай нататък.
Благодаря Ви ideen dom, че ме заредихте с настроение още от сутринта!

п.п. Предстои ми да разпратя наградки на хората, които участваха при мен, но поради стечение на обстоятелствата ще се забавя още известно време. Моля за тяхното извинение и благодаря за тяхното търпение.

Ръчна хартия в 9 стъпки

  Древните египтяни изобретили първото вещество за направата на документ, който познаваме днес и наричаме Papyrus. Papyrus свитъците са направени, като са изрязвали парчета от вътрешната част на стъблото, след което са го удряли за да се изправи и да се превърне в тънък лист. Думата "хартия" идва от думата "папирус". 

Днес има възраждане на занаята свързан с домашното производство на хартия. Не само, че е едно приятно преживяване за вас и децата, но това е добър начин за рециклиране на отпадъци в прекрасни възможности.  

      По-долу ще намерите ленсна рецепта за производство на хартия. Ако Ви е за първи път,  не се страхувайте да експериментирате. Може да опитате с различни видове влакна, не е нужно да са само от хартиени изделия.  Като цяло материала, от който ще правите листчетата се накисва във вряла вода. Ако той е жилав и труден за обработка (напр. дървесина) може да се наложи да го варите в продължение на около 30мин. Минавате сместта с пасатор до получаването на еднородна и хомогенна каша. Можете да добавите отпадъци от прежда, различни семена, изсушени цветове или листа, парчета кора от дърво и мн. др. Всичко се свежда до това, което се роди във вашето въображение. Експериментирайте с различни текстури и цветове. Не забравяйте, че някои от вашите идеи ще се окажат сполучливи, интересни и оригинални,  докато други не. Забавлявайте се и чрез ръчно направената хартия изразете своята креативност и  индивидуалност.  

                                                  

                                                 Лесна рецепта:  

       За направата на хартиената каша (пулпа) могат да бъдат използвани различни видове хартиени продукти

• книги
• Вестник (Ако искате сивкав цвят хартия)
• Списания
• картонена кутия от яйца
• Стари карти (за по-тежки хартия)
• Тоалетна хартия
• Хартиени торби
• непотребни листа от ученическа тетрадка
• и др.

Необходими инструменти:

• Гъба
• мрежа
• рамка на която да опънем мрежата (стара рамка от картина може да се използва също) за да получим сито
• Съд, който да е достатъчно голям и дълбок да можем да потопим ситото (пластмасов басейна / вана)
• Blender / кухненски робот или пасатор (за разбиване на хартиената маса)
• памучен плат
• нишесте

Инструкции:

1. Изберете парче хартия, което желаете да рециклирате. Можете дори да смесвате различните видове и цветове. По този начин ще създадете своя собствена, уникалена хартия.

2. Накъсвате хартията на малки парченца и я поставяте в блендер (наполовина пълен) и по - дълбок съд. Може да разбиете и с помощта на пасатор. Допълнете с топла вода. Пуснете ножа да върти първо бавно, след това увеличете скоростта, докато кашата не стане гладка и еднородна. Продължителността е от 30-40сек. до 2-3мин. Не трябва да има никакви по едри остатъци от хартия, 

ако има значи пасирането трябва да продължи. 

3. Следващата стъпка е да се направи калъп. Върху дървена рамка се опъва хубаво мрежа. Закрепяте я здраво с помощта на телбод. Вътре се излива сместа. Може да използвате и т.нар. сито. Тогава вместо да излеете сместа, трябва да я загребете от съда, в който сте изсипали пулпата (хартиената каша). Това са двата начина за направата на листче от ръчна хартия.

4. Напълнете басейна до половината с вода. Добавяте хартиената маса. По това до колко гъста е пулпата ще се определя и плътността на хартиеното листче. Разбъркайте хубаво.

5. Сега е времето да се добави нишесте или желатин. Това не е задължително, но ако хартията ще се използва за писане, нишестето помага за предотвратяване мастилата да накиснат хартиени влакна и да се разлеят, а желатина я прави по-жилава, лъскава и не толкова пореста. Разбърквате 2 супени лъжици нишесте в течност и прибавяте към хартиената маса (пулпа). Желатина го прибавете след като сте го приготвили по начина указан на опаковката.

6. Потапяте калъпа във сместа. Изчаквате за момент да се успокои и след това бавно повдигате нагоре. Изчакайте, докато водата се оттече/ отцеди от новия лист хартия. Ако хартията е много дебела, премахнете някои целулоза от ваната. Ако е твърде тънка, добавете още целулоза и сместа се разбърква отново. Аз направих своя калъп от една стара касетка за ягоди.

7. След като се отцеди хубаво, внимателно обърнете матрицата върху памучния плат. Използвайте гъба, за да попиете останалото к-во вода в листчето. Изстискайте излишната вода от гъбата обратно в пластмасовата ваничка.

8. Сега идва сложната част. Да отделите листчето в/у тъканта. Бавно и много внимателно отделете с почуквания в/у ситото листчето и не забравяйте, че то все още е течно. Покрийте го с втори пласт плат и го пресовайте с помощта на точилка. Хартията ще приеме релефа на тъканта, с която е покрита. Често ползвам дантела. После отделете листчето от единият слой плат и го оставете да изсъхне. Отнема малко практика.

9. Листчетата могат да бъдат изсушени чрез защипване на въжета или с помощта на ютия. След като изсъхнат ги отлепете от платта, изгладете ги хубаво с ютия и готово! В ръцете си държите първото си листче ръчна хартия! Честито!

Тази дама използва техника, която коренно се различава от моята. Създала е невероятни неща. Ще опитам и аз:)))

Фотоалбум от ръчна хартия

      За първи път създадох нещо, което съм сигурна, че ще зарадва един човек. Човек, който скоро ще има юбилей. Навършва 80 години.
      Това е фотоалбум направен от ръчна хартия. Съдържа 5 двойни странички, които ще поберат 11 бр. снимки на деца, внуци и правнуци. Всички листчета са с различен цвят и с вградени в тях различни естествени материали: люспи от кромид лук, листа от водна палма, изсушен лапад и др. На всяко листче съм направила прорези за снимки.

 Ако Ви харесва. Ако искате нещо индивидуално за някой специален човек или повод. Ако имате нужда от нещо различно, по ваша идея/ проект, може да ми пишете на e-mail: daniela_iordanova@mail.bg

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ !

Вечна памет, слава и благодарност за героите, отвоювали нашата свобода!

        Днес за пореден път си направих равносметка на изминалите години, събития и на това, в какъв човек съм се превърнала. Направих си и равносметка за това на какво уча децата си. Зададох си въпроса дали 3-ти март е повод за гордост или срам?!?! Гордея се с известните, малко известни или никому неизвестни герои и личности допринесли за освобождението и развитието на страната ни. Гордея се от това, че родината ни е прекрасна. Гордея се, че съм българка и живея в България - въпреки всичко. Гордея се от много неща, но и от много други се срамувам. Срам ме е от мръсотията в която живеем. Мръсотията, с която сме свикнали и някак си не ни прави впечатление. Приемаме я за нещо нормално. Мръсотия не само в смисъла на пълните и преливащи контейнери за боклук. Не само в смисъла на затлачените с какво ли не корита на реките...Мога много да изброявам, но няма нищо ново да кажа. Срам ме е от мръсотията в душите ни, за която намираме хиляди оправдания, че съществува, но не се наемаме да я почистим. Срам ме е и от дребните души, които носим в себе си мислейки, че сме достойни.

       3-ти март е славна дата! Начало на Третата българска държава. Възкръсването на един народ. Ден на гордост, но и на равносметка.

       ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!

Гордейте се с потеклото си! Не забравяйте миналото си! Работете "за една чиста и свята република" - както е казал Апостола

Хайдути – не айдуци!

      В последно време оставам с впечатлението, че историята, както и религията са въпрос на гледна точка. Има факти, които или се изопачават или се тълкуват неправилно. Веднъж попаднах на едно предаване, за жалост не помня кое беше, та там поставиха въпроса как биха изглеждали хайдутите в наше време. Отговора беше - като обикновени разбойници, престъпници, обирджии. Не съм съгласна!

      Ако се замислим ще разберем, че всъщност много малко знаем за хайдутите и за тяхната съпротива по време на турското робство, което от няколко години насам учените-историци наричат „ османско присъствие”. Веднага бих задала въпрос към тези хора, дали ако сега се окажат в ситуацията на тогавашните българи без права, живеещи във вечен страх за живота си, за живота на семейството си, дали пак така биха го нарекли - присъствие?!

      Познавам един невероятен човек. Живее в едно малко селце в Родопите. Селцето се намира там, където пътя свършва. Неговият род е с вековна история. Казва, че Хайтов е написал известна част от книгата си "Мъжки времена" по разкази на неговата баба. Прадядо му е бил управител на околността по време на помохамеданчването -в онези тежки времена, които днес със снисхождение някои наричат "присъствие".

    В литературата живота на хайдутите е описан едва ли не като лек и приятен „постеля  им била тревата, покривка им било небето”. Тичали летем в гората и са си играели на криеница със заптиите, а вечер сядали край огиня на раздумка и печена мръвка.

     За мен не това е истината. Хайдутите са бродели в планината и през лятото и през зимата. Планината, която зимно време е сурова, а лятно – не винаги гостоприемна. Вечно преследвани, винаги нащрек, нощували са на открито върху влажната земя. Били са хора извън закона - закона на турците – но с морал и принципи. При залавянето на враг са се водели от строги правила и норми. Не са били айдуци. Не са преживявали посредством обири в смисъла на „взимам без да ми е нужно”. Грабежите са били с наказателна цел насочени единствено и само към врага. Живеели са честно и са се сражавали храбро. Четата на Чакър войвода е слизала в Самоков и са работели като зидари.

      Някои от тях са успявали да заделят за да подпомогнат я някое училище, я някой манастир. Вдъхвали са надежда, подхранвали са самочувствието и надеждите за освобождение, калявали са бунтовния дух и волята за борба  у не малко изстрадалият ни народ.

      Българинът никога не е прекършвал врат. Народът ни може да е търпелив, но винаги е бил борбен и свободолюбив. И приказките, които аз така не харесвам, като лепната марка на българският манталитет, а именно: „наведена глава сабя не я посича” или "робска психика" биха могли да бъде  опровергани от истината за българското хайдутство. Хайдутство зародило се още през 15-16в. Времена, в които  Османската империя все  още не е завоювала окончателно Европа.

Мартенички

Честита Баба Марта!
Баба Марта троп, троп, троп
бърза през горицата,
мартеници цял вързоп 
носи на дечицата.

Бабо Марто - чик-чирик
вика й врабченцето -
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.


     По стара българска традиция на този ден се изработват мартеници от усукани червен и бял конец. За втора поредна година вместо да купувам традиционни български мартеници внесени от Китай, предпочетох да си ги направим сами. Взехме две кълбета с бяла и червена прежда и превърнахме къщата в малка работилничка. Имаше червени и бели конци навсякъде. Пискюли и топчета на които се радваше малката ми дъщеря. Усукани въженца - проекто-гривни за съучениците на синът ми и ...много, много настроение.


Ето няколко мартенички направени с много любов и заредени с детски усмивки.
Заповядай! Избери си:)))

      На днешният ден малки и големи се кичат с мартенички за здраве и сила, а също и против уроки. Мартеницата е символ на настъпващата пролет. Амулет, символиката на чиито цветове означава:

      - Червеното е цветът на женското начало, на здравето, на плодородието, зараждането на ново начало,  пробуждането и "възкръсването" на природата за нов живот.

      - Бялото е символ на мъжкото начало. След приемане на християнството бялото става символ на девственост и непорочност. Символ на чистите междучовешки отношения.

      

      Мартеницата е сакрален символ, тясно свързан с прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Мартеницата е единство от двойни енергии. Символизира единосъщието между мъжкото и женското начало в света. 

      Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някои области се прибавили златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести. Обичаят гласи, че на този ден стопанката на дома трябва да стане рано, да измете двора, да запали буен огън и да простира или закачва пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезнат в нея болести и немотия.