Един живот в няколко снимки

      Преди 10 години на 20 февруари се роди моето първо дете. Беше толкова мъничко и беззащитно, а крехкото телце - съвършено. Дари ни с много радост и тревоги в процеса на израстване. Научи ни на важните, наистина важните неща от живота. Научи ме да живея заради мига. Да се радвам тук и сега...Трябваше ние да бъдем негови учители, а в същност той нас учеше. Ден след ден, година след година...На този мъдър малък човек дадохме името Антон.

     Защо започвам да пиша тези редове? Защо споделям мислите си с вас?
  
     Отговорът е: "Не знам". Всъщност си направих равносметка на отминалите години. Имах нужда да си припомня и да споделя безбройните щастливи мигове, които преживях. Отворих вчера прашните албуми. Връхлетяха ме спомени, разтърсени от силни чувства. Оттам надничаха едни весели и вечно питащи малки детски очи. Обзе ме носталгия по изминалите времена. Моето малко детенце неусетно се превръщаше в мъж пред очите ми. Годините си минават, а сякаш вчера беше времето когато разбрах, че в мен расте нов живот. Сякаш вчера се бореше за първата си глътка въздух. Сякаш вчера за първи път го поех в обятията си и му обещах, че винаги ще бъда до него каквото и да става. Обещах му, че винаги ще го обичам и ще бдя, ще го уча и помагам...Обещах му, че винаги ще бъда някъде там и когато почувства, че има нужда от мен ще съм насреща. При всяко падане или сълзи в очите сърцето ми се пръсваше на милиарди дребни частички. Болеше ме когато го болеше, страдах когато страдаше, но усмихнеше ли се... обвиеше ли малките си ръчички около врата ми..., тогава аз ставах най-щастливият човек. Добивах сила и смелост. Имах чувството, че мога света да вдигна на плещите си.

      Скъпи читателю,
Вероятно тези редове ще ти се сторят блудкави и сантиментални, а снимките - безинтересни, но за мен те са от огромно значение точно в този момент. Момент, в който започвам да осъзнавам, че моето малко детенце вече го няма. Превръща се в мъж. Със своите собствени желания, мечти и стремежи. Със своя собствен свят. Но позволи ми все пак да ти разкажа в снимки изминалите 10години.

Преди 10 години преживявахме поредната "криза". Правеше се реформа в здравеопазването. Хаоса беше пълен. Постъпих в родилното без нито едно изследване. Имах само тази снимка и купища въпроси и тревоги за това, което ме очаква. И нито един отговор.

След тежко и продължително раждане на бял свят, точно в 5:50ч. се появи моето малко момченце. Беше мъничко и слабичко, но за мен то бе най-красивото бебе на света. Накара ме да изпитам неподозирани до този момент (от мен) чувства и емоции. Предаде смисъл на толкова много неща.

Обграден от цялата ни любов и грижи бързо растеше. Всеки ден откриваше света. Радваше се на всяко нещо по онзи искрен детски начин, както само едно дете умее. Вечно търсещ, питащ и целеустремен пакостите го следваха по петите. Понякога бяха смешни, друг път ни ядосваха. Лесно се превръщаше любимец на всички.

Винаги ще помня първата му рана. Беше огромна и страшна. Лепенката покриваше повече от половината му челце. Болеше ме дори и след като заздравя. На мястото остана само един едва забележим белег.

Изследваше светa по всякакъв начин и винаги беше очарован от откритието което е направил. Скачаше в локвите, мажеше се с кремове, ядеше пясък и пръст. От нищо не се страхуваше. Всеки път щом яхнеше колелото примирах от притеснение.

Идеята като цяло беше в десет снимки да илюстрирам всяка от изминалите години, но не успях. За да не ставам досадна ще покажа само още две на вече порасналото ми момче:)))

Лампа - свещник

     Много исках моята ръчна хартия да "радва" окото, да допринесе за доброто настроени, да внася уют и топлина и мисля, че първият ми опит стана успешен. Като цяло взаимствах идеята от тук. Замених пауса с ръчно направена хартия. Внимателно я скроих и оформих във вид на конус. Поставих я върху малка чашка със столче. Сложих чаена свещичка и драснах клечката. Ето снимки, качеството на които за жалост не е добро, т.к. са направени с телефон.

Преди клечката.....

и след клечката....

п.п. Ако тази лампичка Ви харесва и искате да е част от интериора на дома или аксесоар при подредбата на празничната Ви трапеза, пишете ми daniela_iordanova@mail.bg

Колие от ръчна хартия

Реших да опитам нещо ново. Направих си колие от ръчна хартия боядисана с акварелните бои на синът ми. В хартията съм сложила и малко сушен лапад. За да направя устойчиви шайбите ги лакирах с лак за дърво, което потъмни в известна степен цвета им.

Лампион

      Това е моят първи лампион направен единствено от естествени материали. За направата му съм използвала ръчна хартия, дърво и звездички (кус-кус) боядисани с боя за яйца. За жалост не ми работи фотоапарата за да кача снимка, която да покаже как светлината на ел. крушка прави от това малко лампионче удивителна декоративна лампа изпълваща стаята с мека светлина.

     Успях с телефона да снимам така нареченият лампион. Мисля, че се получи. Сега остава да му измисля и как да го доправя за да стане на лампа;-)

Вграждане на ръчна хартия в ръчна хартия

Това е вграждане на ръчна хартия в ръчна хартия. Получи се много добре, но има и леки дефекти. С времето вярвам, че ще ги премахна.

За да направя тази роза (която според синът ми всъщност е слънце:)) съм използвала жълта хартия с добавка червен пипер. От готовото листче изрязах листенцата и ги вградих в листче направено от бяла пулпа с добавка от смляно кафе.

Букви в хартия

За направата на това листче съм използвала жълта хартия към, която добавих червен пипер за да омекоти яркостта на жълтият цвят.

Вградила съм цвят от мушкато и ръчно направени (предварително) буквички от домашна прежда. Буквичките ги оформих предварително върху едно сито. Внимателно ги намазах със захарен сироп за да може конците да се втвърдят и да запазят формите си по време на вграждането.

Листче ръчна хартия с цветове от мушкато (палегория)

      В последните години мушкатото стана едно от любимите ми цветя. Нещо като символ на домашен уют. Цъфти целогодишно и е непретенциозно. Цветовете му са кичести, ярки и са идеални за вграждане в ръчна хартия. Предварително добавени в хартиената пулпа те пускат багра, която засилва ефекта. Правят листчето ефектно и много красиво.

Мушкатото е многогодишно растение. Родината му е Южна Африка. Латинското му наименование пеларгония идва от гръцки език -  превежда като "щъркел" поради приликата между формата на съцветието и главата на щъркела.
      Българското название „мушкато“ е свързано с непретенциозността на цветето, което, където и да го „мушнеш“, лесно се прихваща. Притежава различни лечебни свойства. Листата му действат кръвоспиращо.Използва се и при лечение на изгаряния, рани, дерматити и екземи. Притежава чудодейната способност да поема летливите токсични вещества в състава на органични разтворители, бои, лакове, дървообработващи и почистващи препарати и да ги разгражда до безвредни продукти. Цветовете на мушкатото гонят комарите и други разни насекоми. Отделят етерични масла, спомагащи за добрия сън и запазващи женското здраве. Мушкатото хармонизира обстановката в дома, успокоява живеещите в него. Притежава и магическа сила: плодовитост, здраве, любов, защита. Всички видове мушкато притежават защитни свойства, когато се отглеждат в градината или у дома. Предпазват от змии.


      Едно древното поверие гласи, че мушкатото с розов цвят привлича любовта. То често било използвано за правенето на любовни магии. За бялото мушкато пък се носи легендата,че повишавало плодовитостта. Носи му се още славата, че помага за постигането на личен успех и за закаляване на характера, защото неговият мирис някак притъпява агресивната енергия, гнева и подтиква към повече усмивки.Също така се смята, че мушкатото неутрализира вредните космически енергии.