петък, 28 януари 2011 г.

Предай нататък

      Включвам се в играта "Предай нататък", за която научих от блога на Ели - Elworld. Допадна ми идеята да заразявам с усмивка и добро настроение. Не е трудно! Нужно е само желание!

      Първите пет коментара ще донесат на своите автори подарък, който ще направя ръчно. За целта е нужно в рамките на тази година да оставите коментар под поста ми, а после на свой ред да публикувате играта в блога си и да дарите с ръчно изработен подарък някого.

Нека изпълним ежедневието си с усмивки и ведро настроение! Твой ред е! Предай нататък :)))

I - во място EL
II - ро място Bla
III - то място MAGIOSNIKA

п.п. Моля, свържете се с мен daniela_iordanova@mail.bg за да ви изпратя подаръче.
Усмихната и ползотворна седмица ви желая:)))

неделя, 16 януари 2011 г.

Антоновден

    Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит деспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.
     
     В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Честването е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. Празникът е познат и като Лелинден - кодово име за означаване на болестта - леля - чумата, шарката. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез или мед, се раздават на близки и съседи за здраве. Задължително едно парче от питката се оставя на тавана и се нарича за „лелята" - чумата, болята.

    В народните представи Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани - счита се, че са двама братя близнаци, които изобретили ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. В някои райони на страната празниците им се означават с общото название сладки и медени. В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия Атанасовден тръгват по хората.

    Името Антон произхожда от гръцката дума „анто", което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава „влизащ в бой". Антон е старо римско родово име и означава "безценен, неоценим, който няма цена".

    Именници днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка Тончо, Тонка, Тони.

    Днес моето дете и неговият дядо имат имен ден. Да са ми живи и здрави!

петък, 14 януари 2011 г.

Първи опити в направата на ръчна хартия

          Процеса на правене на ръчната х-я не е сложен. Нужен е опит и мноооого проби докато започнеш да се доближаваш до желаните резултати. Красотата е в тънкостите и детайлите. Предизвикателството е в експериментирането. Никога не можеш да си сигурен в това какъв ще е крайният резултат. И като всяко ръчно направено нещо, всяко следващо изделие е уникално и неповторимо. Заредено с много положителна енергия, любов и носещо в себе си частичка от създателя му.


          Съвсем наскоро се зароди у мен желанието да правя ръчна хартия. Някак спонтанно и съвсем случайно стана. Исках...имах желание..., но не знаех как. Тогава започнах да търся в интернет нещичко, но това, което намерих някаk не ми беше достатъчно. Тогава мъжът ми ме насочи към блога b&g handmade. Започнах да експериментирам и с всеки следващ експеримент се увличах все повече и повече. 


                                                   Първите ми по-успешни творби са:



          1/ Суха и хербаризирана тревичка/ клонче. Т.к. не е хербаризирано както е по правилата, клончето е обемно. За да не изпадне от листчето се наложи да го запечатам със салфетка.




          2/ Щъркел с вградени пера, пух и конци в хартията. За момента това е моята гордост. Отне ми повече от 1ч. докато го направя, но резултата си заслужаваше.




          3/ Днес опитах да вградя насекомо в х-ята. За целта използвах една пеперуда, която намерих в мазето. Беше умряла и се беше хербаризирала. Тялото й обаче се оказа по-обемно от колкото си мислех и поради тази причина не успях да я вградя измежду хартиените фибри. Запечатала съм я със салфетка и дано се получи, защото ми трепна ръката и салфетката се нагъна.Конците са вградени в х-ята. В момента съхне. Идея нямам какво ще се получи и заради това реших да я снимам докато все още е във водата. В следващите дни ще кача снимка и на изсъхналата вече композиция.






Нещата от ръчна хартия биха могли да имат множество приложения като:
   1/ покани - за рожден ден, сватби или други по вид мероприятия.
   2/ визитки - оригинална и уникална по своята същност, такава визитка несъмнено ще направи добро и най-важното, запомнящо се първо впечатление за своя притежател
   3/ поздравителни картички - това в повечето случаи е личен жест, жест на внимание и уважение. Една ръчно изработена картичка ще донесе огромна радост на своя получател и увереност, че е ценен и важен за вас. 
   4/ пано - направено с вкус, въображение и голяма доза любов би предало завършеност в интериора на всеки дом, офис, заведение и пр.


   Много и разнообразни неща биха могли да се направят от ръчна хартия. Нужно е само въображение и онази тайна съставка, която придава неповторим привкус на всяко нещо към което се прибави, а именно - любов.


   Ако си харесате някои от нещата, които съм публикувала или искате нещо индивидуално, по ваша идея/ проект, може да ми пишете на e-mail: daniela_iordanova@mail.bg



четвъртък, 6 януари 2011 г.

Мобилна аптечка

Взаимствах идеята от http://xenos-bushcraft.com/blog/?page_id=246. Става въпрос за всички необходими медикаменти и превързочни материали нужни за да окажем първа помощ на нас, децата си или на други хора. Набор, който да носим по време на пътуване и/или почивка.

Най-близката аптека се намира на около 3км., затова се старая в шкафа с лекарствата винаги да имам неща подходящи за първа помощ. Случва се някой да се пореже, да се удари или нещо друго. Тази година си направих такава аптечка и се оказа много полезна. Носех я навсякъде с нас. На излети, пътувания и т.н. Нищо лошо не ме хвана неподготвена. Сега съм я поопразнила, та следва ново презареждане. 
Ето какво имаше в моята мобилна аптечка:

1/ лейкопласт; лепенки широки и тънки; 1 широк и един тесен бинт; памук, марли -големи и малки; ножица; ръкавици, пинсети
2/ риванол; спирт; кислородна вода; топоцин
3/ мокри кърпички, носни кърпички и антибактериален гел (за сухо измиване на ръцете)
4/ Алергозан (паста); спрей с/у ухапване от насекоми; урбазон; спринцовка+игла
5/ Ихтиол; йодасепт; дефламол
6/ активен въглен

сряда, 29 декември 2010 г.

Сурвачка

   Дряновата сурвачка (сурукница, сурвакница), традиционно използвана в България на Васильовден. Тя е символ на здраве и дълголетие. Дряновото дърво най-рано цъфти и най-късно зрее. Символ е на мъдрост. Първо известява идването на пролетта. Има различна украса в различните краища на страната, но общо взето, формата и е строго стилизирана.Задължително е дряновите клонки да се привържат с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско “Ф”. Има и още нещо – дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина!
Произходът на обичая сурвакане е спорен. Няма данни кой народ, траки,  или прабългари са го използвали. Със сигурност обаче той не е славянски, тъй като е напълно непознат сред големите славянски народи, близки или далечни.
   Сурвакането е новогодишен обичай и има за цел измолване на успешна нова година. Според традицията, обичаят сурвакане се изпълнява само от момчета, чиято възраст е до 15-16 години. Те биват възнаграждавани с пари, хлебчета, кравайчета и др. Освен семейството те ходят да сурвакат роднини и съседи. В Родопският и в някои краища на Тракия сурвакарите внасят в къщите и по един тежък камък, който оставят до огъня, с което символизират пожеланието тежко имане да влезе в къщата.


   Традицията повелява сурвакарите сами да измайсторят сурвачките си. Тази година за пореден път спазихме традицията. Синът ми си направи сурвачката с малко помощ от моя страна. Използвали сме изцяло естествени материали:


1/ Вълнена прежда в различни цветове - бяло, зелено, червено и синьо
    - бяло - символ на чистота и късмет
    - зелено - символ на плодородието, здравето, мира
    - червено - символ на любовта, силата, смелостта
    - синьо - символ на вярата, истината, духовността


2/ Монета (тип пендара) - с пожелание за здравина като метала, от който са изработени монетите


3/ Сушени чушки, сливи и наниз от пуканки - за плодородие и добър берекет


4/ Дървени мъниста - дървото олицетворява цикличния характер на Космичната еволюция - живот, смърт и възпроизвеждане. Свързва земния и небесния свят. Обединява четирите природни елемента (стихии) - земя, въздух, огън и вода.


Приемам поръчки:)

вторник, 28 декември 2010 г.

Преди да стана майка




Преди да стана майка спях толкова колкото поискам и никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна.
Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа.
Преди да стана майка чистех веднъж в седмицата. Можех да режа домати за салата, но не и да готвя пиле фрикасе и още поне двайсет вида манджи, които да стават и за децата, да меся питка "слънце" за прощъпулник. В 5 часа сутринта.
Не знаех, че ако аз ям марула, съдържимото в памперса ще има вид на пюре от спанак.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как някой смуче циците ми почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Ха, опитай се да изтръгнеш пиявица! Гладна.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем. Имах време да сънувам.
Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разкритие, ден преди да родя, ще правя формички в пясъка.
Преди да стана майка никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му. Не знаех как се облича октопод с една ръка.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Да пера насрани гащи и да изчегъртвам аки изпод ноктите си.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка
Не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Да разказвам "трите прасета" в стихотворна форма и да лазя, ръмжейки като вълк.
Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони парченца, когато не мога да успокоя болката сега и веднага и да слагам лепенка на въображаема смъртоносна рана, побираща се в рамките на червена точица върху пръсчето.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не знаех колко е важно да не мигаш, защото тя току що заспа.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
И през ум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще казва, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се радвам.
Преди да стана майка
Не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка
не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Идея нямах колко непоколебима и уверена мога да съм дори и когато двама доктори в Пирогов ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И след това да рухна безсилна на бордюра пред болницата.
Прилошаваше ми при вида на кръв.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Изпитвах ужас от варицелени пъпки.
.........

Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка!



П.П. Това не съм го измислила аз!
Попаднах на него в интернет  и го копирах,
защото е прекрасно!!! Защото е истина!!!